4 abr 2008, 8:28

Усещане 

  Poesía » Filosófica
656 0 3

Усещам те в уханието на дъжда,

спрял дъха на вятъра в прегръдка нежна.

Заливаш лицето ми с водопади емоции

и бавно проясняваш хоризонта.

 

Усещам те в кората твърда на дърво,

под клоните си някой странник подслонило.

Обгърнала с ръце вековния му ствол,

зареждаш ме със доброта, живот и сила.

 

Усещам те в шума на чистото море,

отразило звездни пожелания.

В жадувано спасение от себе си

вълните се разбиват в морска пяна.

 

Усещам те, дори когато теб те няма -

тогава пред затворените ми очи

неуловимата усмивка си представям

и в мен вместо думи, музика звучи...

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??