Събуждам се бавно,
сладко,
като котка протягайки се -
държа очите си затворени,
знам,
нещо чудесно имам
да си спомня,
в ума ми
върти се въпросът,
не бързам -
удоволствието искам
да запазя,
изненадата,
че това съм Аз
и това е достатъчно
много
да направи всеки около мен
щастлив.
В огледалото поглеждам,
обективно преценявам,
хм... привлекателна,
не - впечатляваща,
овална и силна
(компенсирам с усмивка)
с тоя образ
след толкова провали
победа чакам -
(сладко чувство за хумор,
чудесно - за ведрина)
и чувам глас,
чист и сладък,
с копнеж и желание
изпълнен,
сякаш пее за загубена любов
и мъртви мечти...
трогателен звук,
звук на сърцето,
безмълвен,
единствения звук...
Не ме оставяй
да си отида,
скъпи...
© Дима Всички права запазени