22 мая 2008 г., 16:19

Усещане

745 0 10

Събуждам се бавно,

сладко,

като котка протягайки се -

държа очите си затворени,

знам,

нещо чудесно имам

да си спомня,

в ума ми

върти се въпросът,

не бързам -

удоволствието искам

да запазя,

изненадата,

че това съм Аз

и това е достатъчно

много

да направи всеки около мен

щастлив.

В огледалото поглеждам,

обективно преценявам,

хм... привлекателна,

не - впечатляваща,

овална и силна

(компенсирам с усмивка)

с тоя образ

след толкова провали

победа чакам -

(сладко чувство за хумор,

чудесно - за ведрина)

и чувам глас,

чист и сладък,

с копнеж и желание

изпълнен,

сякаш пее за загубена любов

и мъртви мечти...

трогателен звук,

звук на сърцето,

безмълвен,

единствения звук...

Не ме оставяй

да си отида,

скъпи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дима Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...