Спри да пееш за обичта,
любими.
Тишината...
Сега искам нея да слушам.
Да усещам мислите си.
Обич...
Тази дума често звучи
лицемерно,
измамно.
Изгубила е смисъла си,
изричана хиляди пъти.
Изпята в безброй песни.
Обичта е усещане.
Не се изказва.
Само може да се усети
в нечии мисли.
В благозвучието на мълчанието.
В нечий поглед.
Спри да пееш, любими.
Заслушай се в тишината.
Улови мислите ми.
Усети обичта,
изгряваща в очите ми...
© Силвия Йорданова Всички права запазени