19.06.2015 г., 19:14 ч.  

Усещане 

  Поезия » Друга
384 0 6

 

Усещам го по телефона:

щом почна рядко да звъни,

то на вселената на фона,

че променен ми е фасона,

едва ли някой ще тъжи.

 

Приятелите ще почувстват,

че липсвам ùм на бридж-белот.

Но скоро моето отсъствие,

ще го забравят в картоблудство

с комшията ни Панайот.

 

Жените повече едва ли,

с премрежен поглед подир мен,

ще ме пронизват със кинжали –

за месец-два ще ме прежалят

набързо с някой бизнесмен.

 

Затуй, преди да се изнижа,

като въздишка от света,

не искам да ви бъда грижа – 

аз раните си сам ще ближа

на уязвимата пета.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??