Усещам го по телефона:
щом почна рядко да звъни,
то на вселената на фона,
че променен ми е фасона,
едва ли някой ще тъжи.
Приятелите ще почувстват,
че липсвам ùм на бридж-белот.
Но скоро моето отсъствие,
ще го забравят в картоблудство
с комшията ни Панайот.
Жените повече едва ли,
с премрежен поглед подир мен,
ще ме пронизват със кинжали –
за месец-два ще ме прежалят
набързо с някой бизнесмен.
Затуй, преди да се изнижа,
като въздишка от света,
не искам да ви бъда грижа –
аз раните си сам ще ближа
на уязвимата пета.
© Иван Христов All rights reserved.