Случаен поглед с неловко мълчание,
задавен вопъл на самотно ридание.
Очи звездици, не празни, а преливащи,
души не в две, а в едно събиращи.

Бяла кожа с  карамелени устни,
брада набола – пак от рая ще вкуси.
Коси не златни, а буреносни облаци,
думи не - а греховни помисли.

Първичен копнеж и пулс ускорен,
топъл пълнеж на един розов ден.
Усмивки потайни и всеки готов
е да чуе - два децибела любов.