Случаен поглед с неловко мълчание,
задавен вопъл на самотно ридание.
Очи звездици, не празни, а преливащи,
души не в две, а в едно събиращи.
Бяла кожа с карамелени устни,
брада набола – пак от рая ще вкуси.
Коси не златни, а буреносни облаци,
думи не - а греховни помисли.
Първичен копнеж и пулс ускорен,
топъл пълнеж на един розов ден.
Усмивки потайни и всеки готов
е да чуе - два децибела любов.
© Млад мъж All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
