13.08.2008 г., 13:53

Усещане за живот

757 0 4

Усещане за живот

 

 

Целувай...

докато устните са червени,

преди времето да ги промени.

 

Гледай...

очите сини, лъчезарни,

преди да станат празни.

 

Усети...

топлия дъх на любовта,

преди да отлети в ясни небеса.

 

Слушай...

думите за мълчание създадени,

от вековете на нас предадени.

 

Наслади се...

на съня тих и спокоен,

за възхищение достоен.

 

Обичай...

докато сърцето е откровено,

на емоции все още подчинено.

 

Радвай се...

на изгрева нежен и мил,

надежда в себе си скрил.

 

Докосвай...

разпилените от вятъра коси,

докато още не са побелели.

 

Преди твърде късно да стане

и съдбата за ръка да те хване...

Живей!!!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стефи, това направо беше...невероятно! Толкова истинско и завладяващо! Остави ме без думи...Браво! Отлично! Поздрави за чудесния стих и прегръдка от мен
  • ЖИВЕЙ! ДА! Браво! Продължавай да живееш и да пишеш!
  • Живота е прекрасен и суров... Днес си щастлив,утре нещастен... Идеално е. Поздрав.
  • Преди твърде късно да стане

    и съдбата за ръка да те хване...

    Живей!!!

    ...Нямам Думи... Продължавай да твориш!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...