Aug 13, 2008, 1:53 PM

Усещане за живот

  Poetry
758 0 4

Усещане за живот

 

 

Целувай...

докато устните са червени,

преди времето да ги промени.

 

Гледай...

очите сини, лъчезарни,

преди да станат празни.

 

Усети...

топлия дъх на любовта,

преди да отлети в ясни небеса.

 

Слушай...

думите за мълчание създадени,

от вековете на нас предадени.

 

Наслади се...

на съня тих и спокоен,

за възхищение достоен.

 

Обичай...

докато сърцето е откровено,

на емоции все още подчинено.

 

Радвай се...

на изгрева нежен и мил,

надежда в себе си скрил.

 

Докосвай...

разпилените от вятъра коси,

докато още не са побелели.

 

Преди твърде късно да стане

и съдбата за ръка да те хване...

Живей!!!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стефи, това направо беше...невероятно! Толкова истинско и завладяващо! Остави ме без думи...Браво! Отлично! Поздрави за чудесния стих и прегръдка от мен
  • ЖИВЕЙ! ДА! Браво! Продължавай да живееш и да пишеш!
  • Живота е прекрасен и суров... Днес си щастлив,утре нещастен... Идеално е. Поздрав.
  • Преди твърде късно да стане

    и съдбата за ръка да те хване...

    Живей!!!

    ...Нямам Думи... Продължавай да твориш!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...