13 авг. 2008 г., 13:53

Усещане за живот

764 0 4

Усещане за живот

 

 

Целувай...

докато устните са червени,

преди времето да ги промени.

 

Гледай...

очите сини, лъчезарни,

преди да станат празни.

 

Усети...

топлия дъх на любовта,

преди да отлети в ясни небеса.

 

Слушай...

думите за мълчание създадени,

от вековете на нас предадени.

 

Наслади се...

на съня тих и спокоен,

за възхищение достоен.

 

Обичай...

докато сърцето е откровено,

на емоции все още подчинено.

 

Радвай се...

на изгрева нежен и мил,

надежда в себе си скрил.

 

Докосвай...

разпилените от вятъра коси,

докато още не са побелели.

 

Преди твърде късно да стане

и съдбата за ръка да те хване...

Живей!!!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стефи, това направо беше...невероятно! Толкова истинско и завладяващо! Остави ме без думи...Браво! Отлично! Поздрави за чудесния стих и прегръдка от мен
  • ЖИВЕЙ! ДА! Браво! Продължавай да живееш и да пишеш!
  • Живота е прекрасен и суров... Днес си щастлив,утре нещастен... Идеално е. Поздрав.
  • Преди твърде късно да стане

    и съдбата за ръка да те хване...

    Живей!!!

    ...Нямам Думи... Продължавай да твориш!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...