3.03.2007 г., 1:35 ч.
усещане за наркотик
Нощта сипе тихо звезди
от огрени мечти,
светват като стъклени
очи, сутрешните лъчи.
Светлина нахлува през дверите
в душата, носена от древните,
светлина нахлува през дверите
в душа, крадена от резервните.
Виждам... носиш реките
на миналото,
в косите ти пламти
оранжевата трева… оо, да.
Познат звук,
смачкан пергамент,
малко слюнка ..мирис
яко чук,
дълго дърпай,
дробовете напълни,
бързо се освободи,
хартийка издраскай,
можеш вярвам ти,
вдишай бога през
меките си устни,
леко пари…
сладникав вкус,
виждаш ли ме
виждаш ли ме,
недей плачи
знаеш, червени очи
имаш,
като драконови люспи
оле.
Какво направиха със земята,
защо върти се, усуква, плавно
бавно около мен?
Чудовищен смях
през изблик на блян,
чувствам се облян…
чудя се дали щях.
Майка в слънчев ден… остави
детето си при мен…( злобата цяр за красотата)
знам, ще го отнеса на крилата си
до мястото, където бога
ще даде своята благословия.
(мъртви хора в улица раздробена)
света се руши като този ден.
Забихме ножове в плътта
на майката земя,
дълго ходихме, раздирайки
с нашите умове,
страната на хорските
светове.
Изгубих се във времето,
бил ли съм или съм сега,
защо съм и ще бъда ли
просто любопитство.
Изгубих се, но намерих
очите ти на видео остров
там някъде, зареян поглед
в трицветните кутии,
защо не ме заведе там
където са оставени заключени
моите ръце,
закопани, държейки ничие
сърце, просто още едно
престъпление.
обърках се.
Писна ми от тази
муха, искам да я спра
но не мога
белият кон тича
из главата ми
и пръхти чрез
гласните ми струни.
Пусни ме, писна ми от теб
спри... очи, червени като
първомайски празник,
очи, червени като
кървав съдник,
очи, червени... хахаха
от огрени мечти,
светват като стъклени
очи, сутрешните лъчи.
Светлина нахлува през дверите
в душата, носена от древните,
светлина нахлува през дверите
в душа, крадена от резервните.
Виждам... носиш реките
на миналото,
в косите ти пламти
оранжевата трева… оо, да.
Познат звук,
смачкан пергамент,
малко слюнка ..мирис
яко чук,
дълго дърпай,
дробовете напълни,
бързо се освободи,
хартийка издраскай,
можеш вярвам ти,
вдишай бога през
меките си устни,
леко пари…
сладникав вкус,
виждаш ли ме
виждаш ли ме,
недей плачи
знаеш, червени очи
имаш,
като драконови люспи
оле.
Какво направиха със земята,
защо върти се, усуква, плавно
бавно около мен?
Чудовищен смях
през изблик на блян,
чувствам се облян…
чудя се дали щях.
Майка в слънчев ден… остави
детето си при мен…( злобата цяр за красотата)
знам, ще го отнеса на крилата си
до мястото, където бога
ще даде своята благословия.
(мъртви хора в улица раздробена)
света се руши като този ден.
Забихме ножове в плътта
на майката земя,
дълго ходихме, раздирайки
с нашите умове,
страната на хорските
светове.
Изгубих се във времето,
бил ли съм или съм сега,
защо съм и ще бъда ли
просто любопитство.
Изгубих се, но намерих
очите ти на видео остров
там някъде, зареян поглед
в трицветните кутии,
защо не ме заведе там
където са оставени заключени
моите ръце,
закопани, държейки ничие
сърце, просто още едно
престъпление.
обърках се.
Писна ми от тази
муха, искам да я спра
но не мога
белият кон тича
из главата ми
и пръхти чрез
гласните ми струни.
Пусни ме, писна ми от теб
спри... очи, червени като
първомайски празник,
очи, червени като
кървав съдник,
очи, червени... хахаха
© Тарададам Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
И мене ме кефи силно!
-
Да и на мен ми допада и като стил и като идея.Защо всички пишат за едно и също?Това отразява действителността и е на поколението.Поздрав!
-
Просто ми харесва какъв си и какво пишеш!
За теб винаги!!! -
мерси за защитата..
-
От мен 6!
-
На мен ми харесжа и не мога да разбера защо е оценено толкова ниско.
Вярно,трудно е за разбиране,но е написано различно,интересно...и има казани толкова много неща!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
