9.09.2006 г., 10:32

Усещане за нежност

1.1K 0 8
Нежността е в мен и в очите струи
- като извор планински извира.
Въплътила в себе си струйни лъчи
път към теб неизбежно намира
Тя е взривна вълна
                    и безмълвен покой ,
животворна - в мене пулсира,
И е силна
       и мощна - като летен порой
-от душата ми нежност извира.
Предизвикваш я ти!
             Ала как?!
                       И защо? 
Все се питам в безсънните нощи...
Тя се ражда в мен ,като лист от дърво
и расте
        и расте
                  в мен все още...
Може би я роди 
                  твоя изворен смях,
в който аз се потапям с наслада
или пък
      може би 
                  споделения грях
на любовта ни толкова млада.
Вероятно в мене
                 искра впламени
на сърцето ти огъня буен.
Затова ,
              може би нежността в мен струи
и деня ми е лъч многоструен.
Може би?
        Може би?
             В мен въпросът кънти
и пулсира в усмихнати нощи...
Ах, не искам да знам
         щом в деня ми трепти
любовта ни ,
тъй млада все още...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...