Усещане за нежност
- като извор планински извира.
Въплътила в себе си струйни лъчи
път към теб неизбежно намира
Тя е взривна вълна
и безмълвен покой ,
животворна - в мене пулсира,
И е силна
и мощна - като летен порой
-от душата ми нежност извира.
Предизвикваш я ти!
Ала как?!
И защо?
Все се питам в безсънните нощи...
Тя се ражда в мен ,като лист от дърво
и расте
и расте
в мен все още...
Може би я роди
твоя изворен смях,
в който аз се потапям с наслада
или пък
може би
споделения грях
на любовта ни толкова млада.
Вероятно в мене
искра впламени
на сърцето ти огъня буен.
Затова ,
може би нежността в мен струи
и деня ми е лъч многоструен.
Може би?
Може би?
В мен въпросът кънти
и пулсира в усмихнати нощи...
Ах, не искам да знам
щом в деня ми трепти
любовта ни ,
тъй млада все още...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Василева Всички права запазени