Нежността е в мен и в очите струи - като извор планински извира. Въплътила в себе си струйни лъчи път към теб неизбежно намира Тя е взривна вълна и безмълвен покой , животворна - в мене пулсира, И е силна и мощна - като летен порой -от душата ми нежност извира. Предизвикваш я ти! Ала как?! И защо? Все се питам в безсънните нощи... Тя се ражда в мен ,като лист от дърво и расте и расте в мен все още... Може би я роди твоя изворен смях, в който аз се потапям с наслада или пък може би споделения грях на любовта ни толкова млада. Вероятно в мене искра впламени на сърцето ти огъня буен. Затова , може би нежността в мен струи и деня ми е лъч многоструен. Може би? Може би? В мен въпросът кънти и пулсира в усмихнати нощи... Ах, не искам да знам щом в деня ми трепти любовта ни , тъй млада все още...
"Тя се ражда в мен ,като лист от дърво
и расте
и расте
в мен все още..."
Чудесно е Маганс!
Любовта расте и расте....
Колко хубаво си го казала!
"или пък
може би
споделения грях
на любовта ни толкова млада."
Поздравления!
Браво!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
любовта ни ,
тъй млада все още..."
Истина е! Много чувствени стихове!