9 sept 2006, 10:32

Усещане за нежност

  Poesía
1.1K 0 8
Нежността е в мен и в очите струи
- като извор планински извира.
Въплътила в себе си струйни лъчи
път към теб неизбежно намира
Тя е взривна вълна
                    и безмълвен покой ,
животворна - в мене пулсира,
И е силна
       и мощна - като летен порой
-от душата ми нежност извира.
Предизвикваш я ти!
             Ала как?!
                       И защо? 
Все се питам в безсънните нощи...
Тя се ражда в мен ,като лист от дърво
и расте
        и расте
                  в мен все още...
Може би я роди 
                  твоя изворен смях,
в който аз се потапям с наслада
или пък
      може би 
                  споделения грях
на любовта ни толкова млада.
Вероятно в мене
                 искра впламени
на сърцето ти огъня буен.
Затова ,
              може би нежността в мен струи
и деня ми е лъч многоструен.
Може би?
        Може би?
             В мен въпросът кънти
и пулсира в усмихнати нощи...
Ах, не искам да знам
         щом в деня ми трепти
любовта ни ,
тъй млада все още...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...