Sep 9, 2006, 10:32 AM

Усещане за нежност

  Poetry
1.1K 0 8
Нежността е в мен и в очите струи
- като извор планински извира.
Въплътила в себе си струйни лъчи
път към теб неизбежно намира
Тя е взривна вълна
                    и безмълвен покой ,
животворна - в мене пулсира,
И е силна
       и мощна - като летен порой
-от душата ми нежност извира.
Предизвикваш я ти!
             Ала как?!
                       И защо? 
Все се питам в безсънните нощи...
Тя се ражда в мен ,като лист от дърво
и расте
        и расте
                  в мен все още...
Може би я роди 
                  твоя изворен смях,
в който аз се потапям с наслада
или пък
      може би 
                  споделения грях
на любовта ни толкова млада.
Вероятно в мене
                 искра впламени
на сърцето ти огъня буен.
Затова ,
              може би нежността в мен струи
и деня ми е лъч многоструен.
Може би?
        Може би?
             В мен въпросът кънти
и пулсира в усмихнати нощи...
Ах, не искам да знам
         щом в деня ми трепти
любовта ни ,
тъй млада все още...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...