26.02.2009 г., 11:32

Усещане за нереалност

684 0 0

Усещане за нереалност

Взираш се  във  мен -
търсещо и изучаващо...
Питаш се
защо е тъй опияняващо...
Докосваш ме -
изтръпвам цяла...
Отмервам ударите
на притихналото си сърце,
oчаквам пак
да ме погалят
вълшебните ти ръце...
Все още си несигурен -
твоя ли съм, или не...
Все още съм несигурна -
с теб ли съм, или не съм...

Минават дни и часове -
на чакане, жадуване,
копнение...
А после - тези мигове -
докосвания, трепети,
вълнение...

Усещане за нереалност!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...