Усещане за щорм...
Усещане за щорм...
Нощта и аз сме двама,
повява тишина...
Оптическа измама
приемам за звезда.
А Океанът стене
обезумял от мрак...
Водата се разпенва
във търсене на бряг...
В такава нощ убога
е лесно да решиш
да наругаеш Бога,
преди да му простиш!...
... С деня по-страшно става:
и мрака си седи,
и Слънце не изгрява
над черните води...
А корабът пробива
в мъглата пипнешком-
без път, без перспектива
в надвисналия щорм...
Тръбата* монотонно
пресипнало ръмжи,
тревожно и напомня,
че всичко предстои...
А бурята ни чака
във тишината... Знам!...
И вече явен знака е
над този Океан,
че нещо ще се случи
в самата Тишина,
а Вятърът научил
ще хукне по Света
с легендите красиви,
в които се твърди,
че в бурите щастливи
моряците били...
... Но който оцелял е
в Око на Ураган,
той знае и Цената.
платил за нея сам!...
Коста Качев,
едно време в Пасифика
*моряшки жаргон- корабната сирена
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
