25.11.2014 г., 13:19 ч.  

Усещане за щорм... 

  Поезия » Друга
537 0 5

 

 Усещане за щорм...

 

Нощта и аз сме двама,

повява тишина...

Оптическа измама

приемам за звезда.

 

А Океанът стене

обезумял от мрак...

Водата се разпенва

във търсене на бряг...

 

В такава нощ убога

е лесно да решиш

да наругаеш Бога,

преди да му простиш!...

 

... С деня по-страшно става:

и мрака си седи,

и Слънце не изгрява

над черните води...

 

А корабът пробива

в мъглата пипнешком-

без път, без перспектива

в надвисналия щорм...

 

Тръбата* монотонно

пресипнало ръмжи,

тревожно и напомня,

че всичко предстои...

 

А  бурята ни чака

във тишината... Знам!...

И вече явен знака е

над този Океан,

 

че нещо ще се случи

в самата Тишина,

а Вятърът научил

ще хукне по Света

 

с легендите красиви,

в които се твърди,

че в бурите щастливи

моряците били...

 

... Но който оцелял е

в Око на Ураган,

той знае и Цената.

платил за нея сам!...

 

Коста Качев,

едно време в Пасифика

                                       

*моряшки жаргон- корабната сирена

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да ни дава Господ да минаваме през житейските бури! Много въздействащо! Припомних си "Ураганът" на Фотев.
  • С най-точните думи и нито една излишна! Кратко, образно, задъхано от напрегнато очакване на бурята.
    Всичко тук е одухотворено: и океанът, и вълните, и тишината, и корабът...
    А финалът казва тъжната истина, че отдалече рисковете в моряшкия живот се предават в романтична светлина.

    И всичко това - в безупречна форма - като изказ, ритъм, рими...

    Със задоволство прочетох, Коста.
    Благодаря и поздрави!
  • Много ми хареса!
  • Стихът е чудесен, както и всичко, написано от вас. Много талантлив поет сте, д-р Качев. Поздравления!
  • Краткият стих винаги е бил труден, но тук е използван като градеж на нещо поетически издържано и оставащо в читателя!Браво!
Предложения
: ??:??