18.08.2010 г., 22:43 ч.

Усещане за усещането 

  Поезия
730 0 11

Една жена притихна до ръба
на най-големия каньон на самотата.
Посоките ú зидаха стена.
Под ноктите ú оглуша тревата.
А хоризонта остро набразди
с върха на слънчеви резци - чертите ú.
Безчет бездънни пещери, 
където дълго ще се дави времето.
И незаченатите изгревни деца
със пъпната си връв държат хвърчилото.
Една жена превръща в тишина
сезона на ненужните си истини.

© Радостина Марчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??