17.07.2006 г., 20:50

Усещаш ли ...

842 0 7
Усещаш ли...
Усещаш ли Земята?
Мръсна е тя.
Прашна е...
Децата залитат
по улици бели,
по тесните улици стари...
Усещаш ли...
Усещаш ли Космоса?
Пренаселен от думи, -
излишните думи на зъзнещи хора...
Усещаш ли в старите,
студени слънца –
усещаш ли бялата самота
и измамата сива...
Усещаш ли?
Усещаш ли онази война,-
пръскащата животи,
пробиващата истории,
ровеща в сърцата с машини...
Пробиваща дупка в отвъдното чак !
Усещаш ли...
Усещаш ли клетките,
"перфектно" заклещени
между бъдеще сляпо и
восъчно минало?
Крясъка страшен,
Детския писък?
Псувнята просташка?
Усещаш ли вятъра,
коленичил над хора,
над дървета и сгради,
над прогрес и разпадане,
над зазидано искане,
над детска ръка ,
над мечта тъжно пееща...
Онази мечта
за Новите дни,
за Новите полети...
Усещаш ли...
Усещаш ли поне малко вина?
Усещаш ли поне малко крясък в гърдите си ?
Усещаш ли сълзите
на сивия свят -
На Земята сълзите...
Усещаш ли?
Или и ти като мен
поглъщаш отровата
в капещо, тъпо очакване
Вселената с адски рев да се пръсне...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви!!!Хенри
  • "Усещаш ли клетките,
    "перфектно" заклещени
    между бъдеще сляпо и
    восъчно минало?"
    Как да не усети човек твоята болка по всичко това Хенри!
  • Благодаря ви !!! Злати,Бекет се върна.И на мен ми липсваше.Хенри
  • А между това бъдеще сляпо и восъчно минало, сме ние - усещащите, по-малко усещащите и изтръпналите от усещане. Ясене, страхотно е.

    Защо смени тази хубава мисъл на Бекет. Все си я четях преди да стигна до твоя поредно усещащ стих.
  • "Усещаш ли вятъра,
    коленичил над хора,
    над дървета и сгради,
    над прогрес и разпадане,
    над зазидано искане,
    над детска ръка ,
    над мечта тъжно пееща..."
    Усетих Хенри и ми стана болно и тъжно!
    Умееш да ни накараш да те усетим, колко болка си събрал!
    Поздравления за усещането!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...