17.07.2006 г., 20:50

Усещаш ли ...

841 0 7
Усещаш ли...
Усещаш ли Земята?
Мръсна е тя.
Прашна е...
Децата залитат
по улици бели,
по тесните улици стари...
Усещаш ли...
Усещаш ли Космоса?
Пренаселен от думи, -
излишните думи на зъзнещи хора...
Усещаш ли в старите,
студени слънца –
усещаш ли бялата самота
и измамата сива...
Усещаш ли?
Усещаш ли онази война,-
пръскащата животи,
пробиващата истории,
ровеща в сърцата с машини...
Пробиваща дупка в отвъдното чак !
Усещаш ли...
Усещаш ли клетките,
"перфектно" заклещени
между бъдеще сляпо и
восъчно минало?
Крясъка страшен,
Детския писък?
Псувнята просташка?
Усещаш ли вятъра,
коленичил над хора,
над дървета и сгради,
над прогрес и разпадане,
над зазидано искане,
над детска ръка ,
над мечта тъжно пееща...
Онази мечта
за Новите дни,
за Новите полети...
Усещаш ли...
Усещаш ли поне малко вина?
Усещаш ли поне малко крясък в гърдите си ?
Усещаш ли сълзите
на сивия свят -
На Земята сълзите...
Усещаш ли?
Или и ти като мен
поглъщаш отровата
в капещо, тъпо очакване
Вселената с адски рев да се пръсне...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви!!!Хенри
  • "Усещаш ли клетките,
    "перфектно" заклещени
    между бъдеще сляпо и
    восъчно минало?"
    Как да не усети човек твоята болка по всичко това Хенри!
  • Благодаря ви !!! Злати,Бекет се върна.И на мен ми липсваше.Хенри
  • А между това бъдеще сляпо и восъчно минало, сме ние - усещащите, по-малко усещащите и изтръпналите от усещане. Ясене, страхотно е.

    Защо смени тази хубава мисъл на Бекет. Все си я четях преди да стигна до твоя поредно усещащ стих.
  • "Усещаш ли вятъра,
    коленичил над хора,
    над дървета и сгради,
    над прогрес и разпадане,
    над зазидано искане,
    над детска ръка ,
    над мечта тъжно пееща..."
    Усетих Хенри и ми стана болно и тъжно!
    Умееш да ни накараш да те усетим, колко болка си събрал!
    Поздравления за усещането!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...