17 июл. 2006 г., 20:50

Усещаш ли ...

839 0 7
Усещаш ли...
Усещаш ли Земята?
Мръсна е тя.
Прашна е...
Децата залитат
по улици бели,
по тесните улици стари...
Усещаш ли...
Усещаш ли Космоса?
Пренаселен от думи, -
излишните думи на зъзнещи хора...
Усещаш ли в старите,
студени слънца –
усещаш ли бялата самота
и измамата сива...
Усещаш ли?
Усещаш ли онази война,-
пръскащата животи,
пробиващата истории,
ровеща в сърцата с машини...
Пробиваща дупка в отвъдното чак !
Усещаш ли...
Усещаш ли клетките,
"перфектно" заклещени
между бъдеще сляпо и
восъчно минало?
Крясъка страшен,
Детския писък?
Псувнята просташка?
Усещаш ли вятъра,
коленичил над хора,
над дървета и сгради,
над прогрес и разпадане,
над зазидано искане,
над детска ръка ,
над мечта тъжно пееща...
Онази мечта
за Новите дни,
за Новите полети...
Усещаш ли...
Усещаш ли поне малко вина?
Усещаш ли поне малко крясък в гърдите си ?
Усещаш ли сълзите
на сивия свят -
На Земята сълзите...
Усещаш ли?
Или и ти като мен
поглъщаш отровата
в капещо, тъпо очакване
Вселената с адски рев да се пръсне...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви!!!Хенри
  • "Усещаш ли клетките,
    "перфектно" заклещени
    между бъдеще сляпо и
    восъчно минало?"
    Как да не усети човек твоята болка по всичко това Хенри!
  • Благодаря ви !!! Злати,Бекет се върна.И на мен ми липсваше.Хенри
  • А между това бъдеще сляпо и восъчно минало, сме ние - усещащите, по-малко усещащите и изтръпналите от усещане. Ясене, страхотно е.

    Защо смени тази хубава мисъл на Бекет. Все си я четях преди да стигна до твоя поредно усещащ стих.
  • "Усещаш ли вятъра,
    коленичил над хора,
    над дървета и сгради,
    над прогрес и разпадане,
    над зазидано искане,
    над детска ръка ,
    над мечта тъжно пееща..."
    Усетих Хенри и ми стана болно и тъжно!
    Умееш да ни накараш да те усетим, колко болка си събрал!
    Поздравления за усещането!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...