Усещаш ли ...
Усещаш ли Земята?
Мръсна е тя.
Прашна е...
Децата залитат
по улици бели,
по тесните улици стари...
Усещаш ли...
Усещаш ли Космоса?
Пренаселен от думи, -
излишните думи на зъзнещи хора...
Усещаш ли в старите,
студени слънца –
усещаш ли бялата самота
и измамата сива...
Усещаш ли?
Усещаш ли онази война,-
пръскащата животи,
пробиващата истории,
ровеща в сърцата с машини...
Пробиваща дупка в отвъдното чак !
Усещаш ли...
Усещаш ли клетките,
"перфектно" заклещени
между бъдеще сляпо и
восъчно минало?
Крясъка страшен,
Детския писък?
Псувнята просташка?
Усещаш ли вятъра,
коленичил над хора,
над дървета и сгради,
над прогрес и разпадане,
над зазидано искане,
над детска ръка ,
над мечта тъжно пееща...
Онази мечта
за Новите дни,
за Новите полети...
Усещаш ли...
Усещаш ли поне малко вина?
Усещаш ли поне малко крясък в гърдите си ?
Усещаш ли сълзите
на сивия свят -
На Земята сълзите...
Усещаш ли?
Или и ти като мен
поглъщаш отровата
в капещо, тъпо очакване
Вселената с адски рев да се пръсне...
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.