Jul 17, 2006, 8:50 PM

Усещаш ли ...

  Poetry
838 0 7
Усещаш ли...
Усещаш ли Земята?
Мръсна е тя.
Прашна е...
Децата залитат
по улици бели,
по тесните улици стари...
Усещаш ли...
Усещаш ли Космоса?
Пренаселен от думи, -
излишните думи на зъзнещи хора...
Усещаш ли в старите,
студени слънца –
усещаш ли бялата самота
и измамата сива...
Усещаш ли?
Усещаш ли онази война,-
пръскащата животи,
пробиващата истории,
ровеща в сърцата с машини...
Пробиваща дупка в отвъдното чак !
Усещаш ли...
Усещаш ли клетките,
"перфектно" заклещени
между бъдеще сляпо и
восъчно минало?
Крясъка страшен,
Детския писък?
Псувнята просташка?
Усещаш ли вятъра,
коленичил над хора,
над дървета и сгради,
над прогрес и разпадане,
над зазидано искане,
над детска ръка ,
над мечта тъжно пееща...
Онази мечта
за Новите дни,
за Новите полети...
Усещаш ли...
Усещаш ли поне малко вина?
Усещаш ли поне малко крясък в гърдите си ?
Усещаш ли сълзите
на сивия свят -
На Земята сълзите...
Усещаш ли?
Или и ти като мен
поглъщаш отровата
в капещо, тъпо очакване
Вселената с адски рев да се пръсне...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви!!!Хенри
  • "Усещаш ли клетките,
    "перфектно" заклещени
    между бъдеще сляпо и
    восъчно минало?"
    Как да не усети човек твоята болка по всичко това Хенри!
  • Благодаря ви !!! Злати,Бекет се върна.И на мен ми липсваше.Хенри
  • А между това бъдеще сляпо и восъчно минало, сме ние - усещащите, по-малко усещащите и изтръпналите от усещане. Ясене, страхотно е.

    Защо смени тази хубава мисъл на Бекет. Все си я четях преди да стигна до твоя поредно усещащ стих.
  • "Усещаш ли вятъра,
    коленичил над хора,
    над дървета и сгради,
    над прогрес и разпадане,
    над зазидано искане,
    над детска ръка ,
    над мечта тъжно пееща..."
    Усетих Хенри и ми стана болно и тъжно!
    Умееш да ни накараш да те усетим, колко болка си събрал!
    Поздравления за усещането!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...