15.11.2015 г., 20:10

Усмихнато разпятие

660 0 0

Момиче без лице и име беше тя във сивия свят.

Нямаше по-остър нож от този, който Господ ù заби в гърдите,

и пронизващата болка я отрезви.

Искаше животът ù да бъде жив,

но само тя бе божеството, способно да го съживи.

Устните ù са вързани с черна кърпа,

в тишината душата ù крещи,

но викът ù се удавя в празния въздух,

а в ума ù танцуват демони.

Минувачите по нея хвърлят камъни

и бялата ù рокля от кърви става алена.

В душата ù от звяр раздрана се разрастваше черна дупка,

от сърцето ù се стичаха сълзи, а очите ù бяха пресъхнали.

Докато плачеше пред разпятието, тя разпъваше душата си,

усещаше как бавно забива всеки гвоздей.

Раните на месията зараснаха за три дена,

но нейните кървяха цял живот.

Болката бе това, от което се раждат всички неща.

И тогава тя позна своята душа,

която не правеше разлика между радост и страдание,

душата бе дошла да живее, да опита

и се смееше и радваше като дете на всичко.

Тя погледна пак  разпятието, но този път с усмивка,

животът е така магичен,

че дори Всевишният дойде да го опита.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...