И макар да вали
и на вън да е мрачно,
аз притварям очи
и докосвам те с длани
и притихвам до теб
да те стопля с дъха си,
да прогоня страха
на отминали рани.
И макар непокорна
да съм често в съня ти,
погледни ме с очи
преизпълнени с вярност,
там се крият звезди
с необятни пространства,
ти така пожела ме,
вълнуваща ... тайна ...
И с невидими стъпки
аз пристъпвам спонтанно,
усмихни се ... тъга,
аз съм твоето лято.
© Дочка Г Всички права запазени