7.05.2006 г., 1:50

Усмивката

1.3K 0 2

Никога не ще забравя

твоята усмивка...

твоите кафяви

изгарящи очи

и онзи поглед, който

завинаги ме плени...

Усмивката, неслизаща

от твоето лице...

тази усмивка, достигнала

дълбоко в моето сърце...

усмивка, караща ме

постоянно да плача..

Усмивката от моето

лице изчезна...

сълзите я замениха...

Усмивката изкуствена

е сега...но твоята

усмивка заинаги

ще е запечатена в

моята душа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДаяНчеТооо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...