Никога не ще забравя
твоята усмивка...
твоите кафяви
изгарящи очи
и онзи поглед, който
завинаги ме плени...
Усмивката, неслизаща
от твоето лице...
тази усмивка, достигнала
дълбоко в моето сърце...
усмивка, караща ме
постоянно да плача..
Усмивката от моето
лице изчезна...
сълзите я замениха...
Усмивката изкуствена
е сега...но твоята
усмивка заинаги
ще е запечатена в
моята душа!
© ДаяНчеТооо All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
