Усмивката на Юни
Заровена под пясъчните дюни
до мида с бисер, в бяла раковина
заспала е усмивката на Юни.
И спи така почти една година.
Но утре ще кръстосат ветровете
соленото в косите си. И нека
да нарисува слънце с цветовете
на синьото море една пътека.
По нея обич (в къси панталони,
като дете) вълните да прескача.
И радост от скалите да изрони
две пясъчни минути преди здрача.
И после сто звезди да разпилее
над дюната, в съкровището свято.
Учудена, луната да изгрее,
че ще е лято... Много дълго лято.
От шепа пяна бряг да си извае.
Да е щастлива и неотразима...
Усмивката на Юни...
Тя не знае
все още, колко искам да я има.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
