Усмивката също
Изперкал съвсем, крачиш към къщи,
джобовете празни, усмивката също,
найсет години ни капка сполука,
поредната дажба, сухост и скука.
Загърнат със себе си, плахо се скиташ,
и "кой си всъщност" регулярно се питаш,
поздрави кухи не отразяваш с очи,
"как да съм, мамка му, не ми ли личи".
Търсещ отговори на остарели въпроси,
кръговратно объркан дори и в съня си,
душемелачката чакаш, знаеш му цаката,
от работа - вкъщи, с усмивка... и за оттатък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Николов Всички права запазени
