re4o (Стефан Николов)
19 144
Mar 1, 2012, 10:34 PM

Усмивката също 

  Poetry » Other
966 0 6

Изперкал съвсем, крачиш към къщи,
джобовете празни, усмивката също,
найсет години ни капка сполука,
поредната дажба, сухост и скука.

 

Загърнат със себе си, плахо се скиташ,
и "кой си всъщност" регулярно се питаш,
поздрави кухи  не отразяваш с очи,
"как да съм, мамка му, не ми ли личи".

 

Търсещ отговори на остарели въпроси,
кръговратно объркан дори и в съня си,
душемелачката чакаш, знаеш му цаката,
от работа - вкъщи, с усмивка... и за оттатък.

© Стефан Николов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??