Изтрих те от тефтера си, а всъщност исках следите ти от себе си да залича, макар - до болка - в дланите да стисках и последната, напомняща за теб следа.
чертаех във небето си измислени слънца, а никога не се научих да рисувам и потъвах в изгрева на своята тъга, когато, в танц, звездите и луната се целуват.
Не исках да присъстваш в моята вселена, а всъщност жадно следите ти попивах. Без теб е празно,сърцето е студено. Усмивката ти искам, за да съм щастлива.
Научù се да рисуваш ярко слънце във небето,
да извайваш върху устните си пъстрата дъга!
И без него ще тупти щастливо пак сърцето!
Забрави усмивката му! Тя е спомен за тъга!
* * *
Можеш да се усмихнеш и да си щастлива! Бъди!
истински стих,посветен на истински чувства.
защото ти знаеш че макар и да изтриеш всички материални следи,онези които остават...са дълбоко в сърцето ти и триене...няма!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Толкова малко, но така значимо. Поздрави!