Jul 31, 2007, 10:47 AM

УСМИВКАТА ТИ ИСКАМ 

  Poetry
928 0 11

Изтрих те от тефтера си, а всъщност исках
следите ти от себе си да залича,
макар - до болка - в дланите да стисках
и последната, напомняща за теб следа.

чертаех във небето си измислени слънца,
а никога не се научих да рисувам
и потъвах в изгрева на своята тъга,
когато, в танц, звездите и луната се целуват.

Не исках да присъстваш в моята вселена,
а всъщност жадно следите ти попивах.
Без теб е празно,сърцето е студено.
Усмивката ти искам, за да съм щастлива.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • '' Усмивката ти искам, за да съм щастлива. ''
    Толкова малко, но така значимо. Поздрави!
  • Сияна,най-сияйната усмивка на света да е за тебе, заслужаваш.
  • Научù се да рисуваш ярко слънце във небето,
    да извайваш върху устните си пъстрата дъга!
    И без него ще тупти щастливо пак сърцето!
    Забрави усмивката му! Тя е спомен за тъга!
    * * *
    Можеш да се усмихнеш и да си щастлива! Бъди!
  • Познати чувства, даващи ожтпечатък цял живот!Но какво да се прави,
    това е ЖИВОТЪТ!!!Поздрав прекрасен!!!
  • Хубав стих!
  • Трудно се заличават тези спомени.
    Много хубав стих, Сияна!!! Поздрави!!!
  • Браво!!!
    Силен стих!!!
  • Харесва ми!
  • Колко си права Виле!
    Благодаря ви приятели!
  • истински стих,посветен на истински чувства.
    защото ти знаеш че макар и да изтриеш всички материални следи,онези които остават...са дълбоко в сърцето ти и триене...няма!
  • Интересно !
Random works
: ??:??