УСМИВКАТА ТИ ИСКАМ
Изтрих те от тефтера си, а всъщност исках
следите ти от себе си да залича,
макар - до болка - в дланите да стисках
и последната, напомняща за теб следа.
чертаех във небето си измислени слънца,
а никога не се научих да рисувам
и потъвах в изгрева на своята тъга,
когато, в танц, звездите и луната се целуват.
Не исках да присъстваш в моята вселена,
а всъщност жадно следите ти попивах.
Без теб е празно,сърцето е студено.
Усмивката ти искам, за да съм щастлива.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados
