Устрем
И днес времето показа безмилостната си маска.
Небето беше мътно.
Шоколадова глазура за украса.
Щеше да вали.
Дланите ми пареха.
Уморени птици чакаха на небосклона.
Лятото си отиде, а с него и последната надежда за топли дни.
Чаша кафе и следобедно мълчание.
Казаха ми очите.
Устрем съм земята.
Устрем към живота.
Ще полетя и ще кацна незнайно къде.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Elena Bojinova Всички права запазени
