13.09.2020 г., 20:11 ч.

Устрем 

  Поезия » Свободен стих
671 0 3

И днес времето показа безмилостната си маска.

Небето беше мътно.

Шоколадова глазура за украса.

Щеше да вали. 

Дланите ми пареха.

 

Уморени птици чакаха на небосклона. 

Лятото си отиде, а  с него и последната надежда за топли дни.

Чаша кафе и следобедно мълчание. 

Казаха ми очите.

Устрем съм земята.

Устрем към живота. 

Ще полетя и ще кацна незнайно къде.

© Elena Bojinova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??