И днес времето показа безмилостната си маска.
Небето беше мътно.
Шоколадова глазура за украса.
Щеше да вали.
Дланите ми пареха.
Уморени птици чакаха на небосклона.
Лятото си отиде, а с него и последната надежда за топли дни.
Чаша кафе и следобедно мълчание.
Казаха ми очите.
Устрем съм земята.
Устрем към живота.
Ще полетя и ще кацна незнайно къде.
© Elena Bojinova All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
