29.11.2011 г., 19:01 ч.

Утеха 

  Поезия
662 0 11

Недей да страдаш  и да губиш взор!

Забрави ли, че всичко се повтаря?

Легло... сбогуването в ла-минор,

... сълзите зад димящата цигара...

 

Забрави ли за капещия мрак

през скърцащия процеп на тавана,

как леко се приплъзна в теб и как

се осмелих да скоча да го хвана...?

 

Не си самотен! Аз се връщам тук

да бъда твоя. И да съм начало...

Ще изплета небето от памук,

за да те топли. И да ти е бяло

 

... за тебе, не за някой друг...

Че иначе защо да съм живяла?

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??