Утеха
Недей да страдаш и да губиш взор!
Забрави ли, че всичко се повтаря?
Легло... сбогуването в ла-минор,
... сълзите зад димящата цигара...
Забрави ли за капещия мрак
през скърцащия процеп на тавана,
как леко се приплъзна в теб и как
се осмелих да скоча да го хвана...?
Не си самотен! Аз се връщам тук
да бъда твоя. И да съм начало...
Ще изплета небето от памук,
за да те топли. И да ти е бяло
... за тебе, не за някой друг...
Че иначе защо да съм живяла?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
