Утеха
Недей да страдаш и да губиш взор!
Забрави ли, че всичко се повтаря?
Легло... сбогуването в ла-минор,
... сълзите зад димящата цигара...
Забрави ли за капещия мрак
през скърцащия процеп на тавана,
как леко се приплъзна в теб и как
се осмелих да скоча да го хвана...?
Не си самотен! Аз се връщам тук
да бъда твоя. И да съм начало...
Ще изплета небето от памук,
за да те топли. И да ти е бяло
... за тебе, не за някой друг...
Че иначе защо да съм живяла?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados
