Nov 29, 2011, 7:01 PM

Утеха

  Poetry
809 0 11

Недей да страдаш  и да губиш взор!

Забрави ли, че всичко се повтаря?

Легло... сбогуването в ла-минор,

... сълзите зад димящата цигара...

 

Забрави ли за капещия мрак

през скърцащия процеп на тавана,

как леко се приплъзна в теб и как

се осмелих да скоча да го хвана...?

 

Не си самотен! Аз се връщам тук

да бъда твоя. И да съм начало...

Ще изплета небето от памук,

за да те топли. И да ти е бяло

 

... за тебе, не за някой друг...

Че иначе защо да съм живяла?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...