Nov 29, 2011, 7:01 PM

Утеха 

  Poetry
663 0 11

Недей да страдаш  и да губиш взор!

Забрави ли, че всичко се повтаря?

Легло... сбогуването в ла-минор,

... сълзите зад димящата цигара...

 

Забрави ли за капещия мрак

през скърцащия процеп на тавана,

как леко се приплъзна в теб и как

се осмелих да скоча да го хвана...?

 

Не си самотен! Аз се връщам тук

да бъда твоя. И да съм начало...

Ще изплета небето от памук,

за да те топли. И да ти е бяло

 

... за тебе, не за някой друг...

Че иначе защо да съм живяла?

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??