Утеха
686
0
0
Изливат се думи - безверни слова.
Как исках да бъда аз птица една.
Но блуждение е мойта душа-призрак витаещ,
а времето спряло - мъртва вода.
Нима не ще усетя тоз вятър блажен
спокойно разперил криле, носен от сладкият полъх?
Знам...
избавление мое се крий изпод тъмния лик на нощта,
вкопчила хладна сетна прегръдка.
И в миг тогаз ще бъда аз понесен
към вечно зелени леса
за полет с първата ми и последна песен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анонимен Всички права запазени
