Утеха

Изливат се думи - безверни слова.

Как исках да бъда аз птица една.

Но блуждение е мойта душа-призрак витаещ,

а времето спряло - мъртва вода.

Нима не ще усетя тоз вятър блажен

спокойно разперил криле, носен от сладкият полъх?

 Знам...

 избавление мое се крий изпод тъмния лик на нощта,

 вкопчила  хладна сетна прегръдка.

  И в миг тогаз ще бъда аз понесен

  към вечно зелени леса

  за полет с първата ми и последна песен.