Утеха
За сън не си помислям даже
и нещо смътно ме тревожи,
дали човек ще се покаже
щом смъкнем вълчите си кожи?
Дали в душите тлее още
искрица, въгленче, жарава
или плътта ни денем, нощем,
по хищнически побеждава?
Дали съм права, или лъже,
измисля си чудакът в мене?
И прагматикът в мен е длъжен,
да го постави на колѐне?
И тиха сянка, на калкана
зора на пръсти се повдига,
написан стих в снега остана...
Утеха малка, но ми стига...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
