Patrizzia (Надежда Ангелова)
2045 18085
22.01.2022 г., 16:22 ч.

Утеха 

  Поезия » Философска
179 4 9

За сън не си помислям даже
и нещо смътно ме тревожи,
дали човек ще се покаже
щом смъкнем вълчите си кожи?

 

Дали в душите тлее още
искрица, въгленче, жарава
или плътта ни денем, нощем,
по хищнически побеждава?

 

Дали съм права, или лъже,
измисля си чудакът в мене?
И прагматикът в мен е длъжен,
да го постави на колѐне?

 

И тиха сянка, на калкана
зора на пръсти се повдига,
написан стих в снега остана...
Утеха малка, но ми стига...

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??