Утеха ще потърся в стих
Нощем спуснала ресници
под този лунно-звезден свод...
Трия влюбени сълзици
от нийде без да виждам брод...
В страсти пагубни потъвам,
все тъй не идва ми съня...
С мислите си те целувам,
да можех да те съблазня...
Лъхва вятър безразличен,
студ и мрак царят в гръдта ти...
Твърде хладен и себичен
порива ми ти отпрати...
Но сега тъй наскърбена
и сгушена в покоя тих...
С тази болка заклеймена
утеха ще потърся в стих...
© Светла Асенова Всички права запазени
Оглеждай се за мен... 😋