Скъса се небето, бабо.
Виж, как се изцежда в улука.
Този земен път, в който се страда,
стъпка по стъпка се пада на внука.
Плаче небето, а греят очите ти,
синьото в тях не можа да си иде.
Искам пак да срешеш косите ми,
да усетя ръцете ти колко са мили.
Липсва ми, бабо, тежката ласка,
дето затрупва тъги и несгоди.
Помня я още, с нея пораснах,
в трудности тя в душата ми броди. ...