Утре ще е късно...
Утре ще е късно, мили.
Днес със мен бъди!
Закъснялото "Прости ми"
ще ли те оневини...
Днес запели са камбани
с дланите ми - светлини
и със песни са заляли
с ласките си сто дъги.
Не отказвай любовта ми!
Не зазиждай ме в стени!
Аз съм волен, нежен вятър.
Искаш ли, със мен бъди!
Утре ще е късно, мили.
От утрето ще ме боли.
Закъснялото "Прости ми"
ще простене във сълзи.
Виж как вятърът целува
със усмивка синевата,
а във утрото се буди
със целувки във росата!
Виж как слънцето рисува
по лицето ми усмивки...
Можеш ли ме досънува?
Нужни са ти сто целувки?
А на мен дори една
стига ми, за да запомня,
че била е любовта...
после мога да заспя...
Днес със мен бъди!
Закъснялото "Прости ми"
ще ли те оневини...
Днес запели са камбани
с дланите ми - светлини
и със песни са заляли
с ласките си сто дъги.
Не отказвай любовта ми!
Не зазиждай ме в стени!
Аз съм волен, нежен вятър.
Искаш ли, със мен бъди!
Утре ще е късно, мили.
От утрето ще ме боли.
Закъснялото "Прости ми"
ще простене във сълзи.
Виж как вятърът целува
със усмивка синевата,
а във утрото се буди
със целувки във росата!
Виж как слънцето рисува
по лицето ми усмивки...
Можеш ли ме досънува?
Нужни са ти сто целувки?
А на мен дори една
стига ми, за да запомня,
че била е любовта...
после мога да заспя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
