Утрешния зимен ден
След този залез примирен
денят се скрива уморен.
Със черна риза и нощта
гаси на слънцето свещта.
Изскача нощната луна
със образа си на жена.
Облича жълтата манта
от листите на есента.
Студена вятърна вълна
подгони мъничка сърна.
Подскочи тя и без вреда
остави своята следа.
И птиците са на подслон
замлъкнали на горен клон.
В зениците на всеки взор
стои уплашен кръгозор.
И всеки мисли примирен
за утрешния зимен ден...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
