Утрето, в което те забравям

26.09.2011 г., 20:56 ч.

Поезия » Любовна

766 0 1

Исках само да ти кажа, че те мразя,

а пък може и да те обичам...

Себе си вече няма как да опазя,

все зад сянката на теб надничам!

Тя ме прегръща, чак ме задушава,

присмива ми се нагло и ехидно,

опитвам, вярвай, и едвам се получава

да бъда щастлива, поне привидно...

И чакам тихо и спокойно,

надявам се като дете,

но утрето, в което те забравям,

до днес така и не дойде...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.