Утрето, в което те забравям
Исках само да ти кажа, че те мразя,
а пък може и да те обичам...
Себе си вече няма как да опазя,
все зад сянката на теб надничам!
Тя ме прегръща, чак ме задушава,
присмива ми се нагло и ехидно,
опитвам, вярвай, и едвам се получава
да бъда щастлива, поне привидно...
И чакам тихо и спокойно,
надявам се като дете,
но утрето, в което те забравям,
до днес така и не дойде...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Момчева Всички права запазени
