Исках само да ти кажа, че те мразя,
а пък може и да те обичам...
Себе си вече няма как да опазя,
все зад сянката на теб надничам!
Тя ме прегръща, чак ме задушава,
присмива ми се нагло и ехидно,
опитвам, вярвай, и едвам се получава
да бъда щастлива, поне привидно...
И чакам тихо и спокойно,
надявам се като дете,
но утрето, в което те забравям,
до днес така и не дойде...
© Таня Момчева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
