Господи, поспри го още час
времето, че моята любима
топля и прегръщам страстно аз,
младост и любов докато има.
Утро е. И аз съзнавам как
там, отвънка, работа ме чака.
Прага ли прекрачи моят крак,
тя ще ме обсеби, като драка.
Казва ми любимата през плач:
стой при мен и виж, че за награда,
Господ ще ни върне нощен здрач
двама да горим в любовна клада!
© Иван Христов Всички права запазени