Пуст е плажът – самотен и тих,
с още спяща, ленива вълна.
Хоризонтът събрал е в триптих
слънчев огън, небе и вода.
Бризът сънните дюни погали
и тревите им среса на път.
И притихна пред изгрева ален –
удивен, как се ражда деня.
© Ада Джио Всички права запазени