24.02.2008 г., 7:48

Утро

642 0 1
                          Утро

                 Бяла  тишина,
                 окъпана с росата...
                 Ах, бистра, тиха сълза,
                 ранима е съдбата...

                 Болка и радост,
                 зора ли ни  преражда...?!
                 С надежда и воля,
                 тъга се изяжда...

                 Утро мъдро,
                 дарило огнен блян...
                 Искрата пак припламва,
                 с шепи ще Ви дам...

                 С чистия лъч
                 стопи за миг тревога...
                 Утро красиво, дари
                 мъдрост на всеки, от Бога!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Калчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....