На брега на океан от сълзи стоях безмълвен в този час,
а луната ме гледаше присвито с бистри очи,
вълна от болка и тъга заля моята душа!
Любовта с меч в ръка проправяше си път през самотата,
глас в пустиня се чу там нейде отдалеч
и прошепна тихо в тъмнината -
"Идва утро на новий ден!"
Небето тъмно черно кървеше ли, кървеше?
Слезе ангел от небето,
да разчупи вековната оковa,
що бе сковала моето сърце!
Лъч светлина показа се изпод небоспода, ...