Утро
най-безсрамно със слънце преяли,
и подпрели на припек стрехите,
капят мигове бели и вяли.
Пак ли в стар и забавен каданс,
омотан от любови и джувки,
ще търкаляме танц подир танц
със пробитите тъжни обувки
на отдавна погребани думи
и на умни и ниски целувки?!
Пак ли в тъпо и кротко безумие
ще вплетеме вражди и преструвки?!
В сутерена на потните страсти
ще си вдигнеме паметник скромен
и в прегръдката с него ще гаснем
като свещ върху камък надгробен.
Тъй, преплели безхитростно шпаги
в демоничните Вчера и Утре,
във каданса ни стар и забавен
ококорени спим. А е утро!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Владимиров Всички права запазени
